Възможности и перспективи за икономически растеж и развитие на туризма в Пиринския край
Това е една статия, която съм публикувал няколкократно в различни медии. Разбира се на много от нас им е известна обстановката в Югозападна България и по точно Пиринския край. Това е наистина актуална тема, която се коментира с десетилетия и много автори са изразявали мнение.
Икономически възможности
Една от причините, накарали ме да избера тази тема за „Възможностите и перспективите за развитие на туризма в Пиринския край” е, че като българин и жител на тази област алтернативите на настоящето, а и на бъдещите поколения са болна тема на коментари. Още повече, че този край не се откроява с особени ресурси за развитие на селско стопанство или индустрия от подобна тематика. Поради тази причина дълги години населението от района разчиташе на неконкурентноспособни предприятия, изнасящи продукцията си в бившия СССР, а жителите особено в мюсюлманските села, разположени в Пиринския край, се издържаха от тютюнопроизводство, което при новите икономически условия загуби своята атрактивност. В тази връзка туризма се превръща в „спасителен пояс“ за давещата се икономика и за голям дял от населението в региона. Около него могат да бъдат обединени останалита тук развиващи се отрасли като дърводобивна и дървообработваща, хранително-вкусова и лека промишленост, последната беше представена предимно от гръцки, италиански и германски шивашки и обувни фирми, работещи за износ с вносни суровини, експлоатирайки поставените в безизходица местни жители. За нуждите на регионалния туризъм могат да бъдат подчинени и отраслите на земеделието. От своя страна топлият климат в съчетание с плодородните почви по поречията на реките Струма и Места е благоприятен за зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, а планинските ливади и пасбища са райска градина за развитието на животновъдство и свързаните с него производства….
Територия на Пиринския край
В териториално отношение Пиринският туристически район обхваща Северен Пирин, Южна Рила, както и оградните им долини, като в Общи линии се побира в рамките на Благоевградска област. Той може да се раздели на два подрайона — Струмски и Местенски (последният включва Северен Пирин).
Възможности и капацитет за развитието на туризма
Липсата на големи предприятия на тежката индустрия в региона е съдействало за запазване чистотата на въздуха, водите и неповторимата природа. Преди повече от 2000 години траките са нарекли приказната Пирин планина Орбелус (Снежна планина). По-късно славяните са й дали името на своя бог Перун. Векове по-късно Пирин е обявен за Народен парк, и е включен в Списъка за защита на световното природно и културно наследство. Невероятните багри и живот на планината, съчетани с хилядолетното културно-историческо наследство са претворени във фолклора и традициите на будното население от Пиринския край. Разлог, село Баня, Добърско, Банско и Добринище, Сандански и Мелник, Кресна, Струмяни и Илинденци, Симитли и Благоевград, Петрич, Гоце Делчев със село Ковачевица, Лещен и Делчево все места, привличащи гости от цял свят с незабравими архитектурни и археологически забележителности. Тези забележителности в съчетание с 11-те природни резервати, в това число Парангалица на 24 км от Благоевград, планинските курорти и многобройните минерални извори (само в село Баня те са над 70 на брой с температура на водата от 55 – 76’C, което е обект на голям инвеститорски интерес през последните няколко години), безспорно сочат възможностите на Пиринския Край за развитието му в посока на целогодишно туристическо предлагане, което през зимата да бъде съсредоточено в ски-курортите, а през лятото в областта на алтернативните форми селски и екотуризъм.
Автор: Радко Александров
(следва продължение)
Връзки:
0 коментара:
Публикуване на коментар